Да разчетем скалите
Как се образуват фосилите на динозаври?
Кратък отговор
Фосил на динозавър се образува, когато останки или следи се запазят достатъчно дълго, за да станат част от геоложкия летопис. При костите често решаващи са погребването и богатите на минерали подземни води. При стъпката е важно отпечатъкът да остане цял. Нито един процес не съхранява пълен разказ за живота на животното.
Погребването дава шанс на костта
Повечето трупове изчезват. Мършоядите ги разпръскват, микробите ги разграждат, а изветрянето разрушава останалото. Седиментът може да прекъсне разрушаването, като покрие тялото или разпилените кости. Твърдите тъкани обикновено имат по-голям шанс да се запазят от мускулите и органите. National Park Service обяснява защо активното натрупване на седименти прави заливните равнини и сходните среди особено важни във фосилния летопис.
Така възниква неравномерност още преди палеонтологът да вземе чук. Животно край кална река има различни възможности за запазване от животно върху ерозиращо възвишение. Затова празнина във фосилния летопис не означава автоматично липса на древен живот.
Как костта се превръща във фосил
В костта има малки празнини. Подземните води могат да внесат в тях разтворени минерали, които образуват кристали: това е перминерализация. Заместването е различен процес — първоначалното вещество се разтваря и се заменя с минерали. И двата процеса могат да засегнат един фосил. Фини анатомични подробности могат да оцелеят, въпреки че химичният състав се е променил.
Обяснението на Natural History Museum проследява погребването, натрупването на седименти и отлагането на минерали. Процесите се застъпват; няма универсален срок, след който всяка погребана кост става фосил.
| Процес | Какво се случва | Какво може да съхрани фосилът |
|---|---|---|
| Перминерализация | Минерали запълват порите | Вътрешната структура на костта |
| Заместване | Минерали заменят първоначалното вещество | Част от първоначалната форма и подробностите |
| Естествен калъп и отливка | Остава отпечатък, който по-късно може да се запълни | Външна или вътрешна форма |
| Отпечатък | Повърхност оставя следа в седимента | Текстура на кожа, очертание на перо или стъпка |
Фосилът не е задължително да съдържа кост
Динозавър, който върви по влажна земя, може да остави следи, по-късно покрити и запазени. Фосилните изпражнения, наречени копролити, свидетелстват за друга дейност. Това са следови фосили. Зъб или прешлен е телесен фосил. Разликата е дали находката представя организма или негово действие, а не дали е „истински“ или „по-малко истински“ фосил.
Изключителни находища понякога запазват подробности, които липсват при обикновените скелети. Очеркът за перата на динозаврите показва защо редките открития могат да променят възстановката.
Защо фосилите накрая се показват на повърхността
Седиментните скали могат да останат погребани, да се нагънат или издигнат и накрая да се разкрият чрез ерозия. Това прави фосила откриваем, но започва и нов период на разрушаване. American Museum of Natural History описва как учените използват геоложки карти и скални разкрития, за да изберат къде да търсят.
Ценната находка е повече от отделна кост. Нейният слой, положение и връзка с други останки дават контекст. За да я поставите в историята на динозаврите, започнете с триас, юра и креда, а после попитайте как е датиран конкретният слой.
Въпроси и отговори
Истински кости ли са фосилните кости на динозаври?
Те са действителни останки от някога живели животни, изменени при фосилизацията. Естественият фосил е различен от съвременна музейна отливка, направена по образец.
Всеки погребан динозавър ли става фосил?
Не. Останките могат да се разложат, разтворят, разместят или да бъдат унищожени от по-късни геоложки процеси. Погребването увеличава шанса за запазване, но не го гарантира.
