— полеви очерк № 2 —
Велоцираптор: с какво истинският хищник се различава от филмовия
Кратък отговор
Ако срещне истински велоцираптор, кинозрителят едва ли ще го познае. Този хищник е стигал до коляното на възрастен човек: два метра дължина заедно с опашката и половин метър височина до бедрото. Освен това е бил покрит с пера, макар че не е летял. От екранния образ е оцелял май само големият извит нокът на задния крак.
Хищник колкото куче
Двата метра на велоцираптора лъжат: по-голямата част от тях се пада на шията и опашката, а тялото е било малко. Тежал е 15–20 килограма, най-едрите екземпляри малко повече, тоест колкото средно голямо куче. С високия колкото човек хищник от „Джурасик парк“ го свързва само името.
Дългата опашка е служела за баланс. На втория пръст на всеки заден крак е стоял голям сърповиден нокът. Според една от хипотезите с него хищникът е притискал гърчещата се плячка.
Откъде знаем за перата
През 2007 г. по лакътната кост на един велоцираптор забелязаха редица малки издатини. Такива има и при днешните птици: за тях се закрепват перата. Самите пера при този екземпляр не са запазени, но издатините са достатъчно доказателство, още повече че оперението на най-близките му роднини е известно по отпечатъци.
Велоцирапторът принадлежи към семейство дромеозавриди. В нашия каталог от същото семейство са дейнонихът и ютарапторът, и двата забележимо по-едри. Роднини са, но не и двойници: различават се по размер и са живели по различно време.
Схватка, застинала в пясъка
Най-прочутата находка от Монголия са два вкопчени един в друг скелета, на велоцираптор и протоцератопс. Наричат ги „Биещите се динозаври“. На палеонтолога почти винаги се пада само животното, а тук в камъка е запазено цяло събитие: по положението на костите се вижда как двамата са се борили.
Най-вероятно пясъкът ги е затрупал насред схватката. Защо е започнал боят и кой е нападнал пръв, по костите не може да се установи. Самата схватка е факт. Всичко останало би трябвало да се съчини.
Откъде се е взел филмовият образ
Екранните „раптори“ по ръст са по-близо до дейнониха, отколкото до велоцираптора. При това дълго ги показваха без нито едно перо. Какво оперение може да са имали тези роднини, подсказва микрорапторът: при него дълги пера са растели дори по задните крака.
Сплотеният лов на глутница също е хрумване на сценаристите, а не установен факт. За навиците на изчезналите хищници знаем несравнимо по-малко, отколкото за скелетите им. Няколко екземпляра, намерени един до друг, още не доказват, че приживе са ловували заедно.
Въпроси и отговори
Колко голям е бил велоцирапторът?
Около два метра заедно с опашката и половин метър до бедрото. Тежал е 15–20 килограма.
Имал ли е пера?
Да. По лакътната му кост има издатини, за които са се закрепвали перата, същите като при днешните птици.
Защо във филмите е толкова голям?
Екранният „раптор“ прилича повече на дейноних, по-едрия му роднина. Истинският велоцираптор е бил доста по-скромен.
За какво е служел сърповидният нокът?
Най-вероятно за да задържа плячката. Как точно хищникът го е използвал, още се изяснява.
